ADD SOME TEXT THROUGH CUSTOMIZER
ADD SOME TEXT THROUGH CUSTOMIZER

Атанас Буров - Биография

Hotel Royal

15 март 2022

Няма коментари

Един от най-видните политици в историята на България е Атанас Буров, чието име не спира да се споменава и до днес. Често е наричан идеолог на българската буржоазия, поради мнението си касаещо важни политически въпроси, които целят законно и качествено управление по изпреварил времето си европейски модел. Не случайно Буров е личност, която вдъхновява редица бизнесмени, патриоти и юристи със своите възгледи и цитати.

 

В тази статия ще разкажем малко повече за живота и борба на най-запомнящия се и честен политик в българската история. Едни от най-добрите цитати на Атанас Буров можете да прочетете тук.

 

Ранен живот и образование

 

Атанас Димитров Буров е роден на 12 февруари 1875г., в град Горна Оряховица. Той е второ дете в семейство, чийто корени са свързани с възрожденския деец Иларион Макариополски по майчина линия и българския писател Стоян Михайловски по бащина. По-големият брат на Атанас – Иван Буров става банкер и не след дълго се превръща в един от първите археолози в българската история.

 

Буров учи в Габровската Априловска гимназия, от която е изключен след като участва в социалистически протест. Впоследствие се явява на изпитите като частен ученик и изумява учителите с отлични оценки, даващи му възможност да продължи образованието си в едни от най-престижните университети по света. Атанас Буров завършва финанси и политика в Парижкия университет, след което се завръща обратно в родината си.

 

След пристигането си в България, Буров започва да ръководи строителството на ЖП линията София-Кюстендил, като същевременно с това взима активно участие в управленските процеси на редица български държавни предприятия – Търговската банка, Акционерно дружество „Бяло море“, Акционерно дружество „Бъдеще“, Застрахователно дружество „България“ и т.н. 

 

Буров става и професор в УНСС София, като титлата му е предоставена за заслуги, спомогнали развитието на университета. Малко по-късно е обявен и за почетен деятел.

 

Първи стъпки в политиката

 

Атанас Буров съвсем открито показва своите интереси към политиката, журналистиката и банковото дело. Още като млад през 1899 г. се включва в Народната партия и няколко пъти подред е избран за народен представител. Често публикува политическите си възгледи във вестник „Мир“.

 

От 1911 до 1912 става подпредседател на Народното събрание, но веднага след това се записва доброволец за фронта поради началото на Балканската война. С това свое решение, Буров се превръща в първия български действащ депутат, който доброволно отива на фронта за да защитава родината си. Преди да отиде на фронта, Атанас Буров завършва Школата за запасни офицери.

 

На фронта участва активно в битката, като при Чаталджа повежда останалите в атака, заемайки първите редици. Разминава се на косъм от смъртта, след като куршум се забива в левия горен джоб на ризата му и уцелва металната му запалка, която на практика спасява живота му. 

 

След като се уволнява от армията през декември 1912г., Буров получава Орден за храброст и отново заема депутатския си пост в Народното събрание.

 

Политически действия

 

През 1913г. Атанас Буров става министър на търговията, промишлеността и труда в правителството, съставено от Стоян Данев по времето на доста труден за страната период. Пречките се отразяват на политическите възгледи на Буров и след дълго премисляне по въпроса, той твърдо заема страната на Антантата.

 

В началото на кабинета на Александър Стамболийски, Атанас Буров запазва поста си, но през 1920г. застава в опозиция. Същата година става секретар на обединените Народна и Народно прогресивна партия, в което влага цялата си енергия за да обедини главните сили и да привлече кандидати и от други партии. По този начин създава Народния сговор, в чиято основа стои „Българската търговска банка“. Основната цел на Народния сговор била да се свалят земеделците чрез парламентарни избори. През 1923г. се сформира крилото за парламентарна демокрация, начело на което са Атанас Буров и Андрей Ляпчев и крилото на заговорниците, чиято основна цел е налагането на насилствени политически методи, начело с ген. Вълков и професор Цанков. Същата година Буров бива обвинен в това, че е продължил Междусъюзническата война (Втората балканска война през 1913г.).

 

На 9 юни 1923 г. следва Деветоюнският преврат, по време на който Буров оглавява умереното крило с Андрей Ляпчев. Малко по-късно става министър на външните работи и в трите правителства, съставени от Ляпчев. По време на управлението си през този период, Буров заедно с тогавашния финансов министър Владимир Моллов постигат множество успехи, сред които отпускането на стабилизиращ валутата заем, развитие на транспорта, укрепване на телекомуникацията и уреждане на репарационния проблем, с налагането на мораториум върху репарационния дълг – сумата, която България трябва да заплати на съюзниците, съгласно Ньойския договор.

 

Атанас Буров успешно предвижда и предстоящото начало на Втората световна война, малко преди Съветския съюз да обяви война на България. През септември 1944г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, с ясната цел да спаси България с парламентаризъм и демокрация, за което преди това е публикувал няколко статии в тогавашния вестник „Мир“.

 

Присъда

 

По времето на Деветосептемврийския преврат през 1944г., Атанас Буров е осъден на година затвор от Народния съд. След като излежава присъдата си, той е изселен в Дряново. Участва в опозицията срещу комунистите и се обявява против смъртната присъда на Никола Петков – български политик, учредил националния комитет на Отечествения фронт, обвинен в съпротива срещу комунистическия режим, който в крайна сметка е осъден на смърт, измъчван, бит с чук и качен мъртъв на бесилото. 

 

През 1951г. Буров отново е задържан и осъден на Народен съд, този път на 20 години затвор по три обвинения. За кратко лежи в Шуменския и Пазарджишкия затвор, в който умира на 15 май 1954г. от хроничен миокардит и сърдечна недостатъчност, навършил 79 години. Според разкази на роднини, публикувани в книгата “Атанас Буров. Живот за България”, написана от Жоро Цветков, кръстът с името на видния политик, посочващ мястото на гроба му, разположен в покрайнините на Пазарджишките арменски гробища е напълно заравнен и заличен с багер още преди съпругата и дъщерята на Буров да могат да се сбогуват.

 

През целия си живот, Атанас Буров се е стремял да подтикне управлението на България към един по-добър за народа път, чрез честни дела, парламентаризъм и демокрация. Историята за живота на видния държавник, политик и финансист живее и до днес, вдъхновена от неговите хуманистични и патриотски убеждения, превръщащи го в неразделна част от българската история.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.